Какво е стаен термостат и защо да го използваме?
Какво и колко ще спечелим от употребата на стайни термоконтролери (термостати)? Видове термоконтролери. Къде е оптималната позиция на монтаж за постигане на максимална ефективност?
Какво всъщност е стаен термостат (термоконтролер или терморегулатор)?
Термостатът е устройство, което автоматично реагира на промените в околната температура, като включва или изключва отоплителна или охладителна система, с цел постоянното поддържане на зададена желана температура в затворено пространство.
Термоконтролерът (термостатът) е само една часто от по-голяма система за контрол на температурата в определено помещение. Например в един дом панелът, печката, радиаторът, климатикът и други са част от тази по-голямо система за регулиране и поддържане на желана зададена температура.
Какво ще спечелим от употребата на термостат?
Ще използваме по-малко енергия – най-голямата полза от употребата на термоконтролери е възможността да зададем различни температури за поддържане през деня, нощта и в периоди, когато ни няма в помещението. При оптимизиране работата на отоплителната или охладителната система или уреди, в дългосрочен план се използва значително по-малко енергия, което от своя страна води до значително намаляване на сметките за ток до 30%.
Контрол на температурата – възможно е да зададем по-ниска температура (при отопление) през времето (работа, училище, ангажименти) от деня, когато не сме вкъщи и в същото време да програмираме (при дигиналните термостати) достигането и поддържането на комфортна температура, когато се приберем у дома. Това води до икономия на енергия през времето, в което ни няма и в същото време, когато се върнем вкъщи ни чака уютен и топъл дом.
Пари – всеки 1°C по-ниска зададена температура води до 10% по-ниска консумация на енергия и от там и до 10% по-ниска сметка, което са реални пари. Възможността за задаване на по-ниски температури, когато не сме вкъщи, през нощта или ако помещението се използва рядко, води до значителна икономия на енергия и пари. Без това да води до дискомфорт.
Повишен комфорт – програмируемите термоконтролери дават възможността за повишен комфорт през зимните сутрини. Задаването на по-ниски температури през нощта – води до значителни икономии, а в същото време няма нищо по-хубаво от това, когато се излюпваме от топлото легло, да сме в комфортно топла стая. Температурата и времето на достигането и поддържането ѝ, сме програмирали в термостата и той спазва програмата.
Видове термоконтролери
Те биват два основни вида:
- дигитални (цифрови)
- би-метални (аналогови)
Би-метални термоконтролери
Централните отоплителни системи базирани на вода и пара, обикновено са съпътствани с би-метален термостат за контрол, монтиран на стена. Посредством диференциалното разширение на двата метала, терморегулаторите реагират на промяната в температурата и активират превключвател за включване/изключване на определена система.
Отоплителната система ще се включи, когато температурата падне под задедената температурна точка на термостата. И ще се изключи, когато стайната температура се повиши над определената точка, в диапазон от няколко градуса на хистерезис с цел избягване на прекомерно превключване.
Би-металните сензори все повече се заместват с електронни такива. Основната употреба на би-метални термостати в днешно време е заедно с индивидуални електрически отоплителни уреди. Контролът се осъществяна посредством включване/изключване на уреда в зависимост от температурата на въздуха в помещението и зададените желани градуси. Също така аналогови термоконтролери се използват заедно с климатични системи за локален контрол.
Коя е оптималната позиция за монтаж на термостат?
Термоконтролерът трябва да се монтира на вътрешна стена и да се избегне възможността от пряка слънчева светлина. Монтира се на разстояние от пода между (1,30-1,60) м. Отстоянието от врати и прозорци да е поне 1,50 м. Трябва да е на относително голямо разстояние, поне 1м, от отоплителните или охлаждащи уреди или отвори в помещението. Ако терморегулаторът е твърде близо до контролирания (отоплителен или охлаждащ) уред, тогава той ще работи на „кратки цикли” и многократното включване и изключване може да доведе до намаляване живота на системата.
Ако във всяко помещение се поддържа различна температура в различни часови зони, оптималният вариант е да има термостат във всяко едно помещение. В случай, че жилището се отоплява от единична зонова система, тогава термостатът е препоръчително да се монтира в коридора и вратите на другите помещения (спални, дневни, кухни) да се оставят отворени. При отопление или охлаждане с многозонова система се регистрира значителна икономия на енергия, чрез регулиране работата на уредите в отделните помещения. Такива системи позволяват изключването на уредите за отопление и охлаждане в помещенията, които не се използват в момента, в големи периоди от време или са рядко използвани.
Възможност за комбинирана регулация отопление/охлаждане.
В зависимост от това, какъв уред ще контролира, терморегулаторът може да бъде в режим отопление, режим охлаждане или и двете. Когато термостатът е в режим „охлаждане” ще се включи тогава, когато температурата на заобикалящия го въздух е по-висока от зададената. И обратно, ако е в режим „отопление“, ще се включи тогава, когато температурата на околния въздух е по-ниска от зададените градуси за комфорт.
Ако средната (обичайната) температура на контролираното помещение е по-висока от желаната температура за комфорт, препоръчително е терморегулаторът да бъде само в режим на охлаждане, независимо от външната температура. В обратния случай, когато обичайната температура на регулираното помещение е под желаната от вас, е препоръчително, термостатът да е постоянно в режим отопление.
Видове термоконтролери:
Те биват два основни вида:
- дигитални (цифрови)
- би-метални (аналогови)
Дигитални електронни термостати
Голяма част от цифровите термоконтролери са програмируеми и употребата им води до 30% икономия на енергия за отопление и охлаждане. Новите дигитални термостати нямат движещи се части за измерване на температурата, а ползват полупроводникови устройства, като съпротивителни термометри.
Всеки дигитален термостат има екран (дисплей), на който се показва моментната и зададената стайна температура и текущата програма. Също така повечето цифрови термоконтролери показват часа, деня от седмицата, зададената програма, режим на работа и други. По-съвременните терморегулатори имат сензорни дисплеи и способността да работят с частна и сградна автоматизации.
Някои от по-скъпите модели имат вграден PID контролер, т.е термостатът „знае” как ще реагира системата за отопление или охлаждане за бъдещ период. Или по-точно, така контролира уреда за отопление или охлаждане, че при зададена температира от 210 С в 8:00 часа сутринта, тя да бъде 210 С в зададеното време. Обикновен тип термостат няма такава възможност, той просто ще включи контролирания уред в 8:00 часа.
Би – метални термоконтролери
Централните отоплителни системи базирани на вода и пара, обикновено са съпътствани с би – метален термостат за контрол, монтиран на стена. Посредством диференциалното разширение на двата метала, терморегулаторите реагират на промяната в температурата и активират превключвател за включване/изключване на определената система.
Отоплителната система ще се включи, когато температурата падне под зададената температурна точка на термостата. И ще се изключи, когато стайната температура се повиши над определената точка, в диапазон от няколко градуса на хистерезис с цел избягване на прекомерно превключване.
Би – металните сензори все повече се заместват с електронни такива. Основната употреба на би – метални термостати в днешно време е заедно с индивидуални електрически отоплителни уреди. Контролът се осъществява посредством включване/изключване на уреда в зависимост от температурата на въздуха в помещението и зададените желани градуси. Също така аналогови термоконтролери се използват заедно с климатични системи за локален контрол.
Малко история
Най-ранният записан случай за употреба на устройство за контрол на температурата е на Корнелиус Дребел в Англия около 1620-та година. Той изобретил живачен термостат за контролиране температурата в инкубатор за пилета.
Модерният терморегулатор е изобретен през 1830 от шотландкия химик Андрю Юр, който създал би-металния термостат за нуждите на текстиланата промишленост. За оптимална работа във фабриките имало нужда от постоянна температура, за да постигне това, Юр проектирал би-метален термостат, в който един от металите ще се разшири под въздействието на повишаваща се температура и ще прекъсне електричеството към контролирания уред.
Първият електрически стаен термостат е изобретен през 1883 г. от Уарен Джонсън от Уисконсин.
Алберт Бътц изобретил електрически термостат и го патентовал през 1886 година.
Едно от първите индустриални приложения на термоконтролери е за регулиране температурата в инкубатори. Инкубаторите вече имали възможността точно да контролират температурата и по този начин максимално наподобявали природните условия за излюпване на пилета.